ПРЕДАНОСТТА - СИМВОЛЪТ НА ПЕЩЕРАТА - ПЪТЯТ - ЛЮБИ БЛИЖНИЯ СИ - ИЗКУШЕНИЯТА

25 декември 1996 г.

Да си направим ограждащата формула.

Чрез Предаността се излиза от Дървото за познаване на доброто и злото. Преданият ученик има дълбоко разбиране, той знае, че навлиза в тесния Път.

Учителя казва: Пътят на спасението може да бъде разбран само когато се разбере дълбокия смисъл на страданието.

Предаността е пряко свързана с разпятието. Накратко ще обясня. Разпятието е Космически образ, това е една от най-дълбоките Окултни идеи в битието. Тази идея обхваща цялата Вселена и всички светове. Това е идеята Отец. Това означава, че чрез идеята за разпятието Отец обхваща и прониква навсякъде. Предаността е един от Пътищата, по които може да бъде познат Бог.

Чрез Предаността ученикът ще се освободи от всички фалшиви желания. Това е така, защото чрез Предаността се организират духовните тела.

Който се жертва за Истината, побеждава злото без борба. Това означава, че за да станеш господар на живота си, трябва да станеш жертва, трябва да се самоопределиш. И когато се самоопределиш, ти се отделяш от ума, т.е. от пътищата на змията.

Учителя казва: Всеки, който не е разбрал мъчението и страданието, и започне да се движи нагоре към Бога, него го очакват големи катастрофи.

Другото важно нещо, което се казва е, че когато човек има Вяра, неговите страдания се осмислят, ако няма Вяра, страданията се обезсмислят и човек се обезличава. Това означава, че условията не могат да изненадат Вярата.

На Окултен език: Предаността е Силата, която води ученика навътре. Това същевременно означава, че Предаността е метод, който обезличава постепенно змията. Тука искам да ви кажа, че ако навлезем много дълбоко в Тайната на думата Преданост, ще открием, че Предаността не е стремеж. Накратко ще обясня. Предаността е Будност - ето защо много стремящи се не са постигнали. Не случайно Лао Дзъ казва: Стремете се и ще изпуснете. Това означава, че има нещо над стремежа, това е Будността. Ще обясня метода на Будността. Това означава, че Будността постига разбиране без стремеж, защото тя е другото име на Любовта. И така Учителят се нуждае от Будността на ученика, а не от неговите стремежи и от неговите науки, т.е. не от неговите занимания. Това е така, защото само Будният може да учи, а стремящите се забавляват. Ще обясня още нещо в тази връзка и то трябва много добре да се разбере, за да не се получи така че много от вас да се залъгват с Окултните науки. Само Будният може да учи - това е Пътят, който води до Посвещение. Едва при Посвещението може да се постави основният камък на всяка наука. Това означава, че не са науките, които подкрепят Посвещението, а Посвещението в Духа подкрепя науките, т.е. само Посвещението е в сила да освети една наука отвътре. Значи: Първата наука е Посвещението и тя се изучава по свой собствен Път, не по пътя на другите науки. Пътят на Посвещението е чисто Духовен.

Според Окултната наука пещерата символизира цялостния, пълния Космос. Преведено на Окултен език, това означава, че пещерата е символ на Космическото знание или Посвещението. От друга страна, пещерата - както говорихме преди - е дълбоката вътрешност в човека, ето защо тя е Първичен символ. И така, навлизайки в своята пещера, т.е. в своето Съкровено битие, ученикът си изработва чисти отношения към Учителя. А отношенията към Учителя са изработване на Свещени отношения към Вечността. Вечните отношения са специфичен начин за общуване с Древния.

И така, на Земята ученикът се среща с Учителя, за да си изработи Вечни отношения към Отец. По Пътя навътре, към олтара на Святата пещера, ученикът разбира, че злото е неговото тайно благословение. В света винаги има борба и ако сте ученик, тъмните сили ще ви атакуват, за да растете в Светлина. Ако сте на страната на злото и мрака, тогава светлината ще ви атакува, докато се пробудите или изчезнете в хаоса.

Другият важен момент: Духът не иска да пробужда спящите хора, защото чрез пробуждането всичките им фалшиви надежди ще угаснат. За да запази техните надежди, Той ги оставя да сънуват. Това означава, че пробуждането е зло за този, който обича съня и надеждата. Надява се този, който е изгубил Любовта си. Този, който Люби, той е в Духа. В Духа няма надежди, има само Живот и Пълнота.

Думата Пътъ се състои от четири букви, което съвпада с Тайното Име на Бога. Думата Пътъ, означава вход към отвъдното, вход към Невидимото. В Пътя е скрита, от Окултна гледна точка, преобразуващата сила на Живота, защото Пътят навътре е Пътят на преобразуването. Това преобразуване се извършва от Окултни сили на природата. Когато ученикът навлезе Дълбоко в своята Съкровена Същност, той открива в себе си Вярата. Преведено, това означава най-устойчивото място. Да навлезеш в Пътя, това е Окултен символ, който означава да навлезеш в състояние на висша Будност. А това означава, да си Божествен. Щом си Божествен, бъдещето не съществува, защото Вечността е нещо постоянно - тя е винаги тук и необходим е само един Божествен поглед. Ще обясня. Понеже умът няма истинско настояще и понеже няма поглед за невидимите сили, по друг начин казано: понеже няма живот, той се залъгва или с миналото, или с бъдещето и постоянно изпуска Вечността, която е пред него.

Пътят на предания ученик е общуване с Духа. Това означава, че ученикът забогатява от своите тайни. Според павликяните - една Школа, подобна на Богомилската, работила в България преди Богомилите - страданието се превръща в Мъдрост и в Път. После, в тяхното Учение се казва, че добрите думи са знанието за Пътя, но не са самия Път. Това означава, че Духът черпи Окултните си сили от страданието - това е свързано с предната мисъл тяхна, която казах, че страданието се превръща в Мъдрост и Път. А за Вярата си те казват така: Нашата Вяра се състои в умъртвяване на злото в себе си, в самите нас.

Ако искате да познаете Бога, в тръните трябва да виждате рози (това е символ), в тревогите трябва да виждате Покой (малко го обяснявам, за улеснение), в болестите трябва да виждате здраве и в смъртта трябва да виждате живот, и т.н., нали може да се продължи много в тази връзка. По друг начин казано: че когато ви обхваща голяма скръб, запалете в себе си всички светилници, за да видите благословението на скръбта. Това означава, че скръбта е вашият скъп гост. Голямата скръб е част от Пътя на ученика. Накратко ще обясня. Когато голямата скръб дойде в твоя живот, Могъществото на твоя Дух се пробужда и веднъж пробудено, ти няма вече да разчиташ на външна помощ. Преведено, това означава: че Окултният ученик трябва да стане помагач, а не човек, който се нуждае от помощ.

За поп Богомил, Пътят на Чистотата е Път на преобразуване на вътрешните тела, а стигайки до Голгота, в ученика се формира нова Вселена. Ще го преведа накратко: в случая нова Вселена означава нова Духовна материя и сам човек е зърното, семето на тази нова Вселена. Чрез святото страдание Богомилите са постигнали себеоплождане в Тайната на Духа.

Учителя разказва, някой го пита: Ама аз зная, че Правият път е през страданията, през Христовия кръст. Учителя казва: Това е относителна Истина, а не е Абсолютна. Ако искаш да вървиш направо, следвай разумното Слово, защото страданията са закон на необходимост, но не са закон на Свободата. Значи, както виждате, не е задължително да се минава през страдания, ако човек избере Чистото, Разумното, Божественото Слово.

Другият момент: Път има само в Любовта, защото само в Любовта има разширение на съзнанието. Тука искам да допълня, за да не помислят някои, че само Любовта е важна. Тя е важна, но Любовта е важна само тогава, когато се ръководи от Божествената Мъдрост, защото само Мъдростта може да употребява Любовта.

Според Богомилите самият човек е Пътят и пътникът в Пътя. Това е така, защото Пътят е нещо реално и затова е нещо постоянно. Нещастието е символ на строгия Глас на Бога, който идва, за да покаже правото на Пътя. Красивото в нещастието е това, че то идва, за да ти даде един нов поглед - поглед отвъд света. Нещастието не показва, че Бог е гневен към тебе. Лично аз съм виждал, че Бог сияе и когато се гневи. Понеже Неговият гняв е съвършен, изхожда от Съвършенството. Хубаво е да го знаете, че Бог сияе при всички условия, дори когато се гневи. Това означава, че само Бог може да се гневи и само Божият гняв е истински, защото той изхожда от Съвършенството.

Чрез нещастието Бог идва (или навлиза) много Мъдро в живота на ученика. Защото само тук, в нещастието, можеш да се пробудиш и да плениш своята смърт. И още нещо - само тук може да се смириш, т.е. да обезличиш злото. Смирението означава обезличаване на злото. Разбира се, има и друг момент, за него ще загатна: ако не се пробудиш и не се смириш, тогава невежеството ще изпие твоята енергия. В тази връзка искам да ви кажа, че Пробудените очи символизират Духа. От друга страна, те символизират Сфинкса, а Сфинксът знае Тайната. Следващата година ще ви кажа повече неща за Сфинкса, за неговата Тайна - до сега нещо, което не сме изнасяли.

В своята ядрена зона, чакрите имат стихийна огнена енергия. Когато енергията се натрупва в ядрото на чакрите, това е винаги една голяма опасност за знаещите, защото тази енергия в определен момент може да експлодира отвътре и да разруши цялата натрупана еволюция, и да помете низшите духовни тела.

(Понеже се сещам за нещо, за малко ще се прекъсна, после ще продължа.)

Тука искам да ви кажа една по-дълбока идея за думата еволюция. Окултният ученик не върви по пътя на еволюцията, нито по пътя на инволюцията - той върви по Пътя на пробуждането и сливането с Бога, а това означава следното: че при сливането с Бога еволюцията изчезва. При еволюцията има напредък, но няма сливане с Бога. При Будността има сливане с Бога и от този момент нататък започва така нареченото усъвършенстване - това не е еволюция. Тука само ви загатвам, тъй като този въпрос е по-дълбок, но той ще се изнася друг път.

Ако натрупаната енергия в човека се възпламени и ако човек няма Любов, тогава той се намира в най-опасната зона на живота. В такъв случай най-хубавото, което може да направи човек, е следното: най-доброто е човек да се моли продължително и горещо, за да оцелее, макар и да остане идиот и втвърден в глупостта (това е неговият шанс за телата), отколкото да бъде пометен на вътрешните полета. Разбира се, има и друг изход, при който този психически трап може да бъде прескочен - това е чрез пробуждането и самоопределението в живота на Любовта, т.е. чрез една коренна промяна в курса на живота. Пак наблягам: коренна промяна на курса на живота - тука вече има спасение, защото самата Любов става закрила. Любовта към ближния се явява метод. Любовта към ближния спасява човека от избухването на натрупаната енергия в чакрите. Ето защо е казано: Люби ближния като себе си - това е законът за самосъхранение, искам да го запомните, не е като обичаш себе си да мислиш, че се съхраняваш, а обратно: Люби ближния си като себе си - това е законът за самосъхранение. Това е така, защото ближният, това е Скритият Образ на Бога. Това означава, че Любовта към ближния се явява като едно велико благо, което трябва да бъде оценено.

Другият важен момент, който искам да ви кажа в тази връзка, е следният: чрез Любовта към ближния всичко хубаво, което си натрупал от своето минало, може да оцелее.

Следващият важен момент е следният: чрез Любовта към ближния твоето сърце ще се трансформира в Духовно Сърце и сърцето ти вече няма да е от камък. Като казвам, че ще се трансформира в Духовно Сърце, това означава, ще се трансформира в Духовна Сила, която може да проникне през Пазача на прага и да навлезе в други по-богати духовни светове.

Другият важен момент е следният: ако нямаш Любов към ближния, ти неусетно навлизаш в отрицателната космическа енергия, т.е. в ръцете на космическото зло. За да имаш защита от космическото зло е необходима Висша енергия, тази Висша енергия произлиза от Любовта. Тази Любов е, която ще научи човека да мисли право.

Учителя казва: Ако човек не се научи да мисли право, всяка наука е безполезна.

Въпрос, по който сме говорили, тука ще допълня някои неща.

Първо: изкушението, което е спасение, обикновените хора го превръщат в гибел. Изкушението е другото име на змията. Това изкушение на змията е свързано с един много дълбок алхимически процес. Накратко казано: тука низшето се превръща в Дух, а това е възстановяването на Първичния елемент - ето защо изкушението е важно.

Часът на най-голямото изкушение и изпитание в живота на ученика (тука ударението е за най-голямото изкушение, може да се преведе и Голгота), е часът на неговото тържество, часът на неговото убеждение и вероизповедание. Победата над изкушението показва, че ученикът се е родил за Небето и чрез това той навлиза в своето Божествено (не собствено) Достойнство. (Тук не става въпрос за гордост, а за Достойнство.) Това означава, че часовете на изкушенията са славни. Аз говоря за по-големите изкушения. Те внасят в ученика дълбока, сърдечна радост, радостта на един живот, който е победил земното и очаква Небесното. В часа на изкушението се вижда зрелостта на Духа. Тази зрялост е свидетелство за един друг свят, свят който има друго, по-дълбоко предназначение. Чрез страстта - Окултната наука казва - ти си купуваш ридание и фалшив живот, това е пътят на ума, защото умът в човека желае изкушенията. Страстта осигурява време и пространство, т.е. осигурява свят на ограничение, а Духът в човека желае Вечното, защото то му е сродно.

Окултната наука казва: Страстта не може да победи смъртта, защото тя е тъмният пламък на живота, наречена още черният огън.

Следващото, което искам да ви кажа, и което трябва да знаете е, че гневът е също изкушение, изпадане в изкушение.

Накратко ще ви кажа някои неща за гнева. Най-лошото качество на гнева в дълбочина е това, че той унищожава словесността на човека. Той (гневът) е от зверски произход и е наречен смъртоносно пиянство. (Както разбирате, тука не говорим за Божия гняв, а за другия гняв, за несъвършения гняв, за гнева на човека.) В гнева човекът поврежда повече себе си, отколкото привидния неприятел - другият момент, който трябва да знаем. В гнева тържествува змията. Тука искам все пак да ви кажа, че самото зло не се намира в гнева, а в това, че човек не може да го използва. Значи, трябва да направим тази разлика, както и разликата за еволюция и усъвършенстване. В тази връзка, искам да ви кажа, че гневът е едно богатство, страстта също е богата енергия, и те могат да свършат много ценна работа. Гневът и страстта са големи богатства на енергия, големи резервоари, големи извори, но те трябва да се използват.

Голямата сиромашия, тука искам да ви обясня, че не е изкушение, както изглежда. Ние говорим за ученика, в случая говорим специално за ученика, т.е. за пробудения човек. Голямата сиромашия е стихията, в която се разгръща Духът. Точно тука, в голямата бедност се заражда Духовното разбиране на живота. Това означава, че сиромашията осмисля вътрешния живот, тя е помагач, а не изкушение - това е за Будния. А за другите, тя е и изкушение и погибел. Значи, както виждате, сиромашията има две лица: за Будния, тя носи едно, а за другите хора, тя се явява като изкушение и като погибел.

В Кабалата се казва, че изкушението навлезе и в Авраам. Ще ви обясня нещо от кабалистическа гледна точка в тази връзка - за случая Авраам. Значи, в Кабалата се казва, че изкушението навлезе и в Авраам до своя пълен ръст. (Това трябва да се обясни.) Първо, тук изкушението не успя, защото Авраам остана непривързан. Това беше послание към еврейския народ от Бог Отец. След като Авраам остана непривързан, той отново взе високото си място, което имаше на Небето преди да беше слязъл.

Другият важен момент, е следният: всъщност цялото изпитание беше за сина на Авраам, Исаак, когото трябваше да предаде в жертва, а не за Авраам. Значи, изпита беше за Исаак: как ще приеме своята смърт и то от баща си. А Вярата на Авраам не подлежеше на изпитание, а просто той трябваше да бъде увенчан, за да навлезе в по-дълбока сефирота в Дървото на Живота, в една друга по-висша сфера.

Според Кабалата, до този момент, преди увенчаването, Авраам не беше цялостен. Ако синът на Авраам се беше отказал от жертвата, Авраам нямаше да бъде увенчан. Това означава, че това, което си родил, определя дали ще бъдеш увенчан - ето един дълбок символ. Тоест: това, което е родено от самият теб, ще реши твоя Път и твоето Посвещение. След като е минало двойното изпитание, за двамата - в Кабалата се казва - че след това Авраам е навлязъл в нова степен на Съзерцание на Словото. В тази връзка ще ви обясня следното: Жертвата е метод за навлизане в метафизическата енергия на битието. Без тази жертва Исаак (неговият син) нямаше да изпълни своето предназначение. В Кабалата се казва, че който се жертвува, получава в дар една Мъдрост, която е от друг свят. Но Кабалата отива още по-надалече от това, тя казва, че само жертвата не е достатъчна, за да получиш Хокма или Универсалната Мъдрост. Чрез жертвата се получават само проекциите на Мъдростта, но не и самата Мъдрост.

Може би някои от вас, между другото преди да продължа, да сте чели книги на Боян Боев - един от най-преданите ученици на Учителя. Изключително предан, отдал си целия живот на Учителя, но в него няма Мъдрост. За разлика например от Влад Пашов - един ученик, който е стоял по-настрани от Учителя, но е вървял по Пътя на Мъдростта. В миналото той е извървял Пътя на Любовта и сега неговата преданост, не е само преданост, а се е превърнала в изключителна Мъдрост и той е написал една от най-дълбоките окултни истории, а може би и най-дълбоката в целия свят: Дванадесет тома Окултна история на Бялото Братство през вековете. Дванадесет тома за всички религии, за Кабалата, за всички видове посветени, за всички еврейски пророци, с един много дълбок поглед... Искам да ви кажа разликата, че само преданост не е достатъчна, а има нещо друго, по-дълбоко от предаността.

Да победиш изкушението, означава да станеш достоен за бъдещия си живот, който е, разбира се, тук и в тебе, още сега. (Значи, тука допускаме да говорим и нещо за бъдещето.) Защото самата Вечност е в тебе и ти си животът на тази Вечност.

Чрез жертвата човек не става едно с Мъдростта, а той получава проекциите на Мъдростта, но проекциите са нещо, което може да бъде прекъснато.

Ще се върна пак за малко на идеята за Авраам. Авраам беше Духовното семе на еврейския народ и той е бил много силен - според Кабалата - в желанието да дава, дори и сина си в жертва, никаква привързаност. Затова той е бил избран, но евреите не разбраха това послание на Бог Отец. Преди да продължа само ще ви загатна, че еврейският народ, според Окултната наука, не е избраният народ - това се потвърждава и от Учителя. Защото Бог е Бог на Цялото и за Него няма такъв избран народ. (Но това може да се обясни друг път.)

Авраам или еврейското семе на висшата Духовност е още в потенциално състояние, още в застой. И според Кабалата трябва да минат много трансформации, за да може Авраам, т.е. тази Висша Духовност (в случая символично, наречена Авраам) да се слее с Душата на еврейския народ. Тази висша Духовност е желанието на Божията воля (става въпрос за Сливането). Това означава, че човек е Свободен само когато изпълнява Божията воля. Това е така, защото само тогава той изживява себе си.

Накрая накратко четири пожелания (...) аз от пожелания можех да направя цяла лекция, но понеже не обичам такива неща, накратко само ще ви кажа само тези, които ми се явиха по-най-бързия начин като първи мисли и аз тях ще споделя:

Първото пожелание за Новата година, е по-голяма жажда за Истината, по-висока степен, защото тук ще дойдат и много методи. Един човек, който има такава жажда, няма да пита какви методи да прилага. Самата жажда за Истината, ще му даде методите.

Второто ми пожелание е: да станете по-благородни в страданията. Когато страдате, да излизате по-благородни от тях, защото в Дълбочината на страданието блика Безсмъртието - това е много важно.

Третото пожелание е: Учителя да благослови Новата година с нови събирания на ново ниво, с ново Вдъхновение, с нови очи да бъдем, по-задълбочени във взаимните си отношения.

И четвъртото, последното ми пожелание е: Всеки от вас да може да каже през Новата година, ако не може през тази, през следващата, но аз ви го пожелавам през тази година, да може да каже пред себе си: Господи, колко е красив живота! Става въпрос насаме, не пред хората, пред себе си... И наистина от ден на ден става все по-хубаво, все по-красиво и когато го кажете, да изпитате една Пълнота. Ако не може Пълнотата да е голяма, поне някаква пълнота. Защото в Окултната наука животът става все по-вдъхновен, все по-хубав и това е така и така ще си отиде и аз искам да бъде така и за вас. Желая ви приятни празници! И да се видим догодина с нови очи, с ново Вдъхновение!

АУМЪ